Нова технология разкри скрита рисунка под „Мона Лиза“
Най-известната картина на Леонардо да Винчи - а вероятно и най-известната въобще - се намира в " Лувъра " в Париж. Смята се, че 80 % от неговите 10,2 милиона посетители годишно (преди пандемията) идваха най-много с цел да видят " Мона Лиза ". Инженерът и изобретател Паскал Кот бил помолен от музея да сканира картината благодарение на изобретената от него камера, която съумя да снима платното под слоя маслена багра. С помощта на мултиспектрален разбор той открива изненадващи детайлности, които биха могли да разбият някои предишни мнения за забележителната творба, оповестява Artnwet.
Новота високотехнологично изследване на „ Мона Лиза “ показва, че ренесансовият занаятчия е основал картината, употребявайки незнайна до момента подготвителна схема. Слабите следи от подрисунка с въглен, забележими с помощта на мултиспектралния разбор, са доказателство за потреблението на техниката spolvero, при която художникът пробожда дребни дупчици в картона по очертанията на предварителната рисунка и употребява въглен на прахуляк, с цел да я пренесе от картона на платното.
Ученият е работил по откритието, публикувано в Journal of Cultural Heritage, повече от 15 години. Кот сканира „ Джокондата “ в Лувъра през 2004 година и прекарва идващите години в проучване на получените над 1650 изображения.
„ Лувърът ме предложения, тъй като изобретих нова доста сензитивна мултиспектрална камера със свръхвисока разграничителна дарба “, коментира Кот в имейл до Artnet News. Неговият новаторски метод на увеличаване на изображение е в положение да открива отразена светлина на 13 дължини на вълната, надграждайки възможностите на инфрачервената снимка, която преди този момент е била от значително значение за откриването на невидими с просто око елементи, скрити под живописна повърхност.
Откриването на подготвителна рисунка, пренесена чрез spolvero, поражда огромни очаквания, че някъде все още може да съществува хартиена рисунка на Мона Лиза от ръката на Леонардо. Тя ще е в малко по-различна поза, защото подрисунката показва, че художникът е направил корекции в крайния вид.
Изданиетот отбелязва също, че картонът може да е бил използван и за основаване на други копия на картината - като да вземем за пример версията собственост на музея „ Прадо “ в Мадрид.
Изследването на Кот разкрива и други неизвестни досега детайлности. Например нещо, което наподобява е фиба над челото на Мона Лиза - а сходни декорации не са се използвали във Флоренция по време на основаването на картината. Според изявление на Кот пред „ Експрес “ фибата може да е знак, че картината не е била портрет, а алегорично произведение или изображение на „ нереална жена, богиня “.
Новота високотехнологично изследване на „ Мона Лиза “ показва, че ренесансовият занаятчия е основал картината, употребявайки незнайна до момента подготвителна схема. Слабите следи от подрисунка с въглен, забележими с помощта на мултиспектралния разбор, са доказателство за потреблението на техниката spolvero, при която художникът пробожда дребни дупчици в картона по очертанията на предварителната рисунка и употребява въглен на прахуляк, с цел да я пренесе от картона на платното.
Ученият е работил по откритието, публикувано в Journal of Cultural Heritage, повече от 15 години. Кот сканира „ Джокондата “ в Лувъра през 2004 година и прекарва идващите години в проучване на получените над 1650 изображения.
„ Лувърът ме предложения, тъй като изобретих нова доста сензитивна мултиспектрална камера със свръхвисока разграничителна дарба “, коментира Кот в имейл до Artnet News. Неговият новаторски метод на увеличаване на изображение е в положение да открива отразена светлина на 13 дължини на вълната, надграждайки възможностите на инфрачервената снимка, която преди този момент е била от значително значение за откриването на невидими с просто око елементи, скрити под живописна повърхност.
Откриването на подготвителна рисунка, пренесена чрез spolvero, поражда огромни очаквания, че някъде все още може да съществува хартиена рисунка на Мона Лиза от ръката на Леонардо. Тя ще е в малко по-различна поза, защото подрисунката показва, че художникът е направил корекции в крайния вид.
Изданиетот отбелязва също, че картонът може да е бил използван и за основаване на други копия на картината - като да вземем за пример версията собственост на музея „ Прадо “ в Мадрид.
Изследването на Кот разкрива и други неизвестни досега детайлности. Например нещо, което наподобява е фиба над челото на Мона Лиза - а сходни декорации не са се използвали във Флоренция по време на основаването на картината. Според изявление на Кот пред „ Експрес “ фибата може да е знак, че картината не е била портрет, а алегорично произведение или изображение на „ нереална жена, богиня “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ